Интерактивната карта съдържа информация за туристически маршрути и забележителности на територията на рибарска област "Главиница - Тутракан - Сливо поле". Можете да изтеглите трак-логове и географски координати с информация за маршрутите и обектите в GDB и GPX формат и да ги използвате за вашия GPS.

Образователен екомаршрут “Калимок-Бръшлен”

20141102_122452

Този маршрут представя естествените местообитания и биоразнообразието на защитена местност “Калимок – Бръшлен”. Маршрутът започва от гр. Тутракан, преминава по дунавската дига покрай островите Тутракан и Калимок, след което се отклонява в южна посока към комплекс Калимок и достига главен път 21. В последната част има 2 варианта: 1) директен излаз по асфалтов път от комплекс Калимок към главен път 21 и 2) в края на блатото маршрутът се отклонява на изток по черен път докато достигне Староселския канал, след което поема отново на юг покрай канала и излиза на главен път 21. Вторият вариант има неясни участъци, тъй като част от черните пътища покрай нивите, по които се движи, често се разорават.

20141102_130919

Маршрутът може да се изпълни пеша или с велосипеди.

Акценти

Комплекс Калимок включва бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора остров Безименен, както и участъкът от брега на река Дунав между тях. Разположен е при село Нова Черна. През 50-те години блатото е пресушено чрез отделянето му от р. Дунав с дига и прокопаване на отводнителни канали. Поради непригодност на земите за селско стопанство са построени рибарници, чиито басейни са разделени от влажни и мочурливи ливади на 2 части – източна и западна. Басейните периодично пресъхват и водното ниво се поддържа чрез изпомпване на води от р. Дунав. Понастоящем рибарниците са изоставени. Южно от източната част на рибарниците мочурливите ливади преминават в блато.

Основното местообитание са басейните на рибарниците, почти цялата повърхност на които е заета от блатна растителност с преобладаване на теснолистен папур /Typha angustifolia/, на места примесен с широколистен папур /Typha latifolia/, лаксманов папур /Typha laxmanii/ и езерен камъш /Shoenoplectus lacustris/. Бреговете на басейните и дигите са обрасли с обикновена тръстика /Phragmites australis/. В откритите водни площи преобладават жабешката водянка /Hydrocharis morsus ranae/, водната лилия /Nymphaea alba/, щитолистната какичка /Nymphoides peltata/, дяволският орех /Trapa natans/ и др. Бреговете на отводнителния канал са обрасли също с тръстикови масиви, а на места и с върби /Salix sp./. Влажните ливади са покрити предимно с различни кисели треви, а на места по периферията им има тръстика, крайбрежен камъш /Shoenoplectus litoralis/ и др. Между реката и рибарниците се намира временно заливна гора от върби /Salix spp./ и тополи /Populus spp./, с богат подлес и увивни растения, на места с малки водоеми.

Разнобразие на естествените местообитания по муршрута

Маршрутът предоставя възможност за запознаване с някои от редките и с висока консервационна стойност не само у нас, а и в Европа, природни местообитания:

1. Стоящи еутрофни езера и други водоеми

Местообитания от този тип представляват големите и сравнително дълбоки отводнителни канали, които не пресъхват през лятото. Характеризира се със свободно плаваща растителност и вкоренена плаваща растителност, характерна за еутрофни водоеми. В каналите се срещат основно плаващата лейка (Salvinia natans), водната леща (Lemna minor), които придават характерния вид на растителното съобщество. По ограничено се срещат съобщества на водната лилия (Nymphaea alba), разпространени фрагментарно в отводнителните канали на територията на бившите блата „Калимок” и Бръшленско.

route2-image2

Съобществата свързани с това местообитание са включени в Директива 92/43 на ЕС за местообитанията с код 3150 и в Бернската конвенция за влажните зони.

route2-image1

2. Водни пояси от тръстика и други високи хелофити, различни от захарната тръстика

Тук се отнасят масиви от тръстика (Phragmites australis), камъш (Scirpus lacustris) и папур (Typha latifolia). Съобществата свързани с тези местообитания се срещат в бившите рибарници в землището на Нова Черна и на територията на бившето Бръшленско блато. С тръстика обрастват и заливаемите при високи дунавски води обработваеми площи. Фрагменти от тези съобщества се срещат също в пресъхващи канали в района на бившите рибарници Нова Черна. В големи пресъхващи водоеми се срещат средновисоки нежитни крайбрежни съобщества, които могат да съществуват и върху засъхващата тиня. Установени са в най-дълбоките участъци на някои от басейните на рибарниците на Нова Черна.

route2-image3

3. Понтийско-Сарматски солени степи и солени езера

На територията на защитена местност Калимок-Бръшлен се срещат засолени пасища с високи подпочвени води и заливане в началото на лятото. Тези тревни съобщества заемат обширни територии в централната част на защитената местност “Калимок-Бръшлен” и отделни участъци в периферията на заливаемата територия. Това местообитание е включено в Директива 92/43 на ЕС за местообитанията като приоритетно за опазване с код 1530.

Орнитофауна

Рибарниците на комплекс Калимок са едно от международно значимите места за водолюбиви птици по поречието на река Дунав и орнитологично важно място (BG 0002030).

На територията им са установени 188 вида птици. От срещащите се видове 85 са от европейско природозащитно значение (SPEC). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 18 вида, в SPEC3 – 58 вида. От видовете птици в района 61 са включени в Червената книга на България (1985). Местността е малък миграционен път на грабливи птици.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 71 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Рибарниците са от световно значение за гнездещата тук белоока потапница (Aythya nyroca) и като място за почивка на къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus). Тук се намира и една от двете гнездови колонии на кокилобегача (Himantopus himantopus).

През гнездовия период рибарниците са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за белооката потапница, нощната чапла (Nycticorax nycticorax), малката бяла чапла (Egretta garzetta), гривестата чапла (Ardeola ralloides), големия воден бик (Botaurus stellaris), червеноврат гмурец (Podiceps griseigena), лопатарката (Platalea leucorodia), кокилобегача, синявицата (Coracias garrulus), както и за три вида рибарки – речната (Sterna hirundo), белобузата (Chlidonias hybridus) и черната рибарка (Chlidonias niger). В Района се среща и червен ангъч (Tadorna ferruginea) – рядък вид, с ограничен и бързо намаляващ ареал у нас и в Европа. В миналото е бил по-чест гнездещ вид в защитена местност “Калимок –Бръшлен”, а понастоящем единични двойки гнездят в близост до защитената местност. На територията на ЗМКБ съществува база за изкуствено размножаване на червени ангъчи, с цел връщане в природата на поколението и усилване на местните популации на вида.

Комплексът е постоянна хранителна база за една двойка морски орли (Haliaeetus albicilla). По време на миграция в района се струпват значителни количества бели щъркели (Ciconia ciconia) и блестящи ибиси (Plegadis falcinellus). През този период и през зимата рибарниците са място от световно значение за малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) и сивата гъска (Anser anser).

Те са важно място за зимуването на хвойновия дрозд (Turdus pilaris). На територията на защитена местност “Калимок-Бръшлен” са установени само няколко двойки на ливадния дърдавец (Crex crex), който е световнозастрашен вид.

През зимата се струпват и големи количества водолюбиви птици, сред които червеногушата гъска (Branta ruficollis), голямата белочела гъска (Anser albifrons) и др.

Земноводни и влечуги

От земноводните са характерни: водна жаба (Rana ridibunda), жаба дървесница (Hyla arborea), обикновена чесновница (Pelobates fuscus), бумка (Bombina bombina), кафява крастава жаба (Bufo bufo), Pelobates syriacus balkanicus (балканска чесновница).

Характерни влечуги са: обикновена водна змия (Natrix natrix), сива водна змия (Natrix tessellata), кримски гущер (Lacerta taurica), обикновена блатна костенурка
(Emys orbicularis).

Бозайници

От бозайниците в района се среща лалугера (Spermophilus citellus) – рядък и силно уязвим вид, драстично намаляващ в България. Той е по-чест в землището на с. Нова Черна. Числеността му в защитена местност ”Калимок-Бръшлен” през последните години се увеличава.

Числеността на сърната (Capreolus capreolus) през последните години намалява в България. В защитена местност ”Калимок-Бръшлен” все още се среща относително често. Крие се сред нивите и обширните тръстикови масиви.

Атракции

Предвидени са специални места откъдето могат да се заснемат някои от обитателите на Защитената местност. Туристите ще имат и възможността да си организират пикник и да дегустират специално приготвена по местни рецепти рибена чорба и риба печена на скара. Запалените риболовци ще имат възможност да изпробват уменията си в лова на риба.