Този маршрут представя възможност за запознаване с историческите, културни и етнографски забележителности на гр. Тутракан.
Антична крепост “Трансмариска”
Римска крепостна стена и отбранителна бойна кула на античната крепост “Трансмариска” от края на I век, намираща се в централната част на гр. Тутракан. Височината и ширината на обзора създават впечатление, че човек е застанал върху планина. Това впечатление се засилва от просторната низина на срещуположния румънския град Олтеница.
“Селището зад блатата” – такъв е смисълът на римското название Тутракан – Трансмариска. Според друго тълкуване, римският кастел е получил името си от името на р. Марискус (сега Арджеш), като Трансмариска означава “селище, стоящо срещу Марискус”. Прокопий Кесарийски отбелязва, че Трансмариска е срещу крепостта Дафни. В един каменен надпис, датиращ от 294 г., се свидетелствува за идването на император Диоклетиян, който “след като победил вражеските племена и установил спокойствие в своята земя, издигнал крепостта Трансмариска”. В нея квартирували части от XI Клавдиев легион. При император Валент (366 г.) бил построен салов мост на р. Дунав през войната му с готите.
Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”
В Тутракан – като утвърден център на дунавския риболов в края на XIX и началото на XX век, се намира също така и единственият в страните по поречието на Дунав етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”. Създаден e, за да съхрани материалната и духовната култура, общественото устройство и бита на българите от крайдунавските селища.
Експозицията, подредена в седем зали и два интериора, е разположена в сграда – паметник на културата от началото на XX век. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и съвременни съоръжения. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Добива се представа за обществената организация на риболовците, сметководството, вътрешната уредба на жилищата, културните им потребности.
Място е отделено и за лодкостроенето, което се развива в този край още от римско време, когато в античния кастел е имало работилница за ремонт на плавателни съдове. Между 500-те експоната разкриващи риболова от античността до наши дни, са котвите, мрежите, харпуните, типичната тутраканска рибарска лодка, големите рибарски мрежи – дифани, дълги по 150 метра. В края на XIX век лодки от Тутракан се изнасят в Румъния, Сърбия, Австрия и др. Музейната експозиция е част от огромното етнографско наследство на населението от селищата край река Дунав.
Исторически музей (Теодорова къща)
Историческият музей е настанен в Теодоровата къща – перла сред архитектурните и исторически паметници на Тутракан. Масивната каменна сграда впечатлява с изискания си виенски стил, с красивите корнизи и пиластри. През 1993 г. е адаптирана за експозиция на Исторически музей. Тя разкрива славната близо 20 вековна история на града.
На три етажа се проследява хронологически развитието на тутраканския край от древността до освобождението от румънска окупация през 1940 г. В археологическата експозиция са изложени находки от V хилядолетие пр.н.е., тракийска керамика, култови масички и животински фигури от глина, експонати от античната крепост „Трансмариска”, създаването и величието й, идването на прабългарите и славяните и изграждането на крепостта Тутракан от времето на Първото и Второто българско царство.
Музеят разполага и с интересна иконна експозиция, от възрожденски икони от Тутраканска духовна околия. Иконите са дело на майстори зографи от Тревненската живописна школа. Прецизно са възстановени от специалисти класическия декор и декоративни стенописи.
На втория етаж е проследена хронологията от Руско-турските войни и участието на тутраканци в Освободителната война от 1877-1878 г. Старият Тутракан помни стъпките на четата на П.Хитов със знаменосец Васил Левски от 1867 г. и героичния подвиг на четата на Таньо Стоянов-Войводата. След 1878 г., Тутракан израства като административен, стопански и културен център. Значително място в експозиция „Нова история” заемат фотоси, документи, предмети от градския бит след Освобождението. Представени са някои от произведенията на световноизвестни автори и класици на българската литература, отпечатани в една от най–големите печатници в Североизточна България, печатница „Мавродинов”.
На третия етаж на „Теодоровата къща” е експонирана етнографската експозиция, представени са традиционни пособия за упражняване на основните поминъци – риболов, земеделие и занаяти, част от инструментариума, необходим за занаятчийството, тъкани и др.Лапидариумът продължава „да разказва” историческото минало на Тутракан с поставената римска надгробна стела от ІІ в., колоната поставена в чест на посещението на Султан Махмуд ІІ в града през 1837 г., паметната плочата поставена през 1957 година в чест на освободителя на Тутракан – ген.майор Ал.В.Суворов през 1773 година. През 2004 г. е открита нова постоянна експозиция „Тутраканска епопея”. Тя разкрива безпримерния героизъм и храбростта на българската армия, по време на Първата световна война, в една от най-героичните битки – Битката за Тутракан (5-6 септември 1916 г.)
Църква „Свети Николай”
Църквата „Свети Николай” e построена с даренията на родолюбиви тутракански граждани и тържествено осветена на 14 юли 1865 г. Катедралният храм е с изключително красива архитектура. Дърворезбата на царските двери, иконостасът и стенописите са изваяни от майсторите зографи на тревненската живописна школа Захари Цанюв и неговия син Стефан. Тук са отслужени първата панихида на загиналите в битката за Тутраканската крепост през 1916 г. и първият молебен за свободата на Добруджа през 1940 г.
Архитектурен резерват „Рибарска махала”
Архитектурният резерват „Рибарска махала” е естествено обособило се рибарско селище (единствено по поречието на р. Дунав) от епохата на Възраждането с автентичен сграден фонд. В миналото Тутракан е бил най-големият наш риболовен център на р. Дунав, с най-голям улов на риба. През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници. С този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. В началото на века в Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския пристан е могло да се видят над хиляда лодки. Тутраканските рибари са действителни господари на дунавския риболов от Оршова до делтата на Дунав.
Атракции
Освен възможността да направят много снимки от чудесните гледки към Дунав и околностите, посетителите ще имат възможност и да дегустират специалитети от автентичната местна кухня.