Интерактивната карта съдържа информация за туристически маршрути и забележителности на територията на рибарска област "Главиница - Тутракан - Сливо поле". Можете да изтеглите трак-логове и географски координати с информация за маршрутите и обектите в GDB и GPX формат и да ги използвате за вашия GPS.

Обиколка на дунавските острови с лодка

Този маршрут представя очарованието на водните екосистеми в района и тяхното биоразнообразие. В този ландшафт доминиращо въздействие оказва р. Дунав. Определящи елементи са хоризонт, цветове, променящи се в зависимост от годишното време и часовете на денонощието, светлината от слънцето и луната, променящ силата си вятър, специфичен мирис и шума на птиците, красотата на междуостровните канали. Биоразнообразието включва характерни природни местообитания, птици и други животни.

Тутракан - канала между брега и о. Калимок
Преминаване между брега и о-в Калимок

Маршрутът може да стартира от лодкостоянката или пристана при Дунавския парк, като в зависимост от предпочитанията на посетителите може да включва посещение на следните острови:

  • остров Тутракан
  • остров Радецки
  • остров Безименен
  • остров Калимок
  • остров Голем Бръшлен
Тутракан - изглед към града
Изглед към гр. Тутракан от р. Дунав

Маршрутът се изпълнява с лодка и пеша – при желание може да се акостира на избран остров и да се обходи част от него. Представеният на картата траклог (трасе) на маршрута е индикативен.

Тутракан воден маршрут
По маршрута

Разнобразие на естествените местообитания по маршрута

Маршрутът предоставя възможност за запознаване с някои от редките и с висока консервационна стойност не само у нас, а и в Европа, природни местообитания:

Постоянни, бавно течащи водни течения

В този хабитат се включва течението на река Дунав междуостровните канали на територията на защитената местност “Калимок-Бръшлен”.

Евро-сибирски амфибийни съобщества на ниски едногодишни треви

Срещат се ограничено по алувиалните наноси на река Дунав, както по брега, така и по бреговете на островите от Бръшленско-Тутраканската островна група. Представляват периодично потопяеми треви (амфибийни) разположени на места заливани от водите на р. Дунав. Това местообитание е включено в Директива на ЕС за местообитанията 92/43 под код 3130 и е част от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Източноевропейски тополово-върбови гори

Тези съобщества са разпространени по Дунавските острови. Крайречните гори от този тип се определят като приоритетно за опазване местообитание от Директива 92/43 на ЕС с код 91E0 и са част от мрежата Натура 2000.

Смесени дъбово-брястово-ясенови гори край големите реки.

Тези гори са остатък от някога съществували много по-големи горски масиви, които са били унищожени. Сега могат да се видят по по-големите Дунавски острови. Фитоценози на полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, които са част от този тип гори са разпространени на Дунавските острови. Имат облик и видов състав близки до лонгозните гори. В тях освен полския ясен, участват полския бряст (Ulmus minor) и обикновения дъб (Quercus robur). Тези съобщества имат висока консервационна стойност. Спадат към Директива 92/43 с код 91F0 и са включени в Натура 2000.

Средноевропейски гори от бяла върба /Salix alba/

Тези гори са най-добре представени на о-в Безименен. По-масово се срещат и на някои от другите острови напр. Радецки и Голям Бръшлен.

бяла върба /Salix alba/
бяла върба /Salix alba/

Наблюдение на птици

Птиците са безспорно една от най-атрактивните части от маршрута. През различните сезони по междуостровните канали и островите могат да се наблюдават различни видове птици.

През пролетта по време на размножителния период могат да се срещнат следните видове с по-висока консервационна стойност:

Кокилобегач /Himantopus himantopus/ – В миналото редовно е съществувала гнездова колония в района. Понастоящем гнезди в ЗМ “Калимок Бръшлен”. Редовен мигрант. Застрашен вид у нас и в европейски мащаб.

Кокилобегач /Himantopus himantopus/
Кокилобегач /Himantopus himantopus/

Белочела рибарка /Sterna albifrons/ – в миналото е гнездила по р.Дунав. Установена е неколкократно през гнездовия период в ЗМ ”Калимок-Бръшлен”.

Белочела рибарка /Sterna albifrons/
Белочела рибарка /Sterna albifrons/

Белобуза рибарка /Chlidonias hybridus/ – локално гнездещ вид у нас, включен в Червената книга. В ЗМ ”Калимок-Бръшлен” през последните години гнездят между 70 и 250 двойки, но при по-високи води в района са установени да гнездят над 360 двойки в 8 колонии, повечето от тях в басейните на рибарниците. Речна рибарка /Sterna hirundo/ – среща се по реки и водоеми в цялата страна.

Белобуза рибарка /Chlidonias hybridus/
Белобуза рибарка /Chlidonias hybridus/

Сива патица /Anas strepera/ – Защитен вид, малочислен и локално разпространен у нас главно по р.Дунав и черноморското крайбрежие. Включен в Червената книга. В ЗМ ”Калимок-Бръшлен” гнездят около 10 двойки.

Сива патица /Anas strepera/
Сива патица /Anas strepera/

Белоока потапница /Aythya nyroca/ – Световно застрашен вид, гнездещ на много места по българското дунавско крайбрежие. В ЗМ”Калимок -Бръшлен” ежегодно гнездят 25 – 40 двойки, което прави мястото едно от най-важните за вида в България.

Белоока потапница /Aythya nyroca/
Белоока потапница /Aythya nyroca/

Орел рибар /Pandion haliaetus/ – В миналото е гнездил на много места по р.Дунав, включително и край Тутракан. Понастоящем изчезнал като гнездещ от долния Дунав, но се среща редовно по време на миграция. Много уязвим вид, който често бива отстрелван в различни рибовъдни стопанства из цялата страна.

Орел рибар /Pandion haliaetus/
Орел рибар /Pandion haliaetus/

Ръждива чапла /Ardea purpurea/ – Застрашен от изчезване вид, гнездещ у нас и в Европа. На територията на ЗМ ”Калимок-Бръшлен” ежегодно гнездят около 20 двойки в тръстиковите масиви.

Ръждива чапла /Ardea purpurea/
Ръждива чапла /Ardea purpurea/

Други видове, гнездящи в района, които могат да бъдат видени по маршрута се: сива чапла /Ardea cinerea/, червеноврат гмурец (Podiceps griseigena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан /Phalacrocorax carbo/.

По време на миграция и зимуване могат да се видят къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), малкият корморан (Haliaetor pygmaeus) и сивата гъска (Anser anser), които са от световно значение. По време на миграция в района се струпват значителни количества бели щъркели /Ciconia ciconia/ и блестящи ибиси /Plegadis falcinellus/. По време на зимуването струпвания образуват голямата белочела гъска (Anser albifrons) и застрашеният в световен мащаб вид червеногуша гъска (Branta ruficollis).

От земноводните по време на маршрута могат да се срещнат: широко разпространения вид водна жаба (Rana ridibunda), жаба дървесница (Hyla arborea),

жаба дървесница (Hyla arborea)
жаба дървесница (Hyla arborea)

Единствено в тази част на страната се среща и подвидът дунавски тритон (Triturus cristatus dobrogicus).

дунавски тритон (Triturus cristatus dobrogicus)
дунавски тритон (Triturus cristatus dobrogicus)

Влечуги, които могат да се срещнат са: обикновена водна змия (Natrix natrix), сива водна змия (Natrix tessellata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis).

Само в р. Дунав и по долното течение на дунавските притоци се срещат следните видове риби: дунавски щипок – субендемит (Cobitis bulgarica), дунавска мряна (Barbus barbus), косат (Abramis ballerus), сабица (Pelecus cultratus, бибан (Acerina cernua).

Атракции

На специално обособени места туристите ще имат възможност да си организират пикник и да дегустират специално приготвена по местни рецепти рибена чорба и риба печена на скара. Запалените риболовци ще имат възможност да изпробват уменията си в лова на риба.

Тутракан - рибари 2
Рибари в р. Дунав